Преводите от руски език и на руски език са сред най-разпространените в света. Електронната база данни за преводи "Index Translationum", съдържаща информация за 500 000 автори и 78 000 издатели в почти 150 страни по света, поставя руския език на четвърто място според броя на книгите, превеждани от руски език и на седмо място за книгите, които се превеждат на руски език.

   В историята на преводите от български език на руски език може условно да се разграничат няколко периода:

     • първо южнославянско влияние:

       Литургичният (църковен, култов) език бил необходим за организацията на християнската църква в Древна Рус. Една от главните черти на процеса на развитие на държавността и християнството там става писмеността, основа на която са старобългарски диалекти. Така езикът и писмеността, възникнали на базата на старобългарски диалекти, стават литературен език и писменост на територията на източните славяни, употребявани от светската върхушка и висшия клир.

     • второ южнославянско влияние:

       Засилване на църковнославянското влияние, във връзка с преместването на църковния център в Москва, се наблюдава в края на XIV и през XV в. Там пристигат много българи, заемайки високи църковни и държавни постове. Дейността на митрополит Киприан в голяма степен спомага за бързото увеличаване състава на руската книжовност. Киприан, възпитаник, както и Патриарх Евтимий на Търновската книжовна школа, последователно работи в посока на преводи от гръцки и преписване на старобългарски книги. Понятно е, че при тази разнообразна книжовна дейност водеща е била старобългарската норма. Също така следва да се споменат имената на Григорий Цамблак и Максим Грек. Последният, макар и грък по произход, в многобройните си съчинения от най-разнообразен характер - богословски, апологетски, духовно-нравствени се придържа към старобългарската норма. Особено място в запазването на старобългарската норма заемат т.н. "заволжски старци" и по-специално духовният им ръководител Нил Сорски. "Заволжските старци", високообразовани за времето си хора, като приемници на Киприановата школа, се придържат към нормите на старобългарската книжовност. (тези периоди се предмет на много изследвания, напр. в трудовете на М.Н. Сперански, Н.Д. Русинов и пр.).

     • преводи от български език на руски език през периода от началото на българското Възраждане до 1944 г.

       През ХIХ в. съществуващият в Русия интерес към славянските народи, населяващи Балканския полуостров, води до първите преводи на народни песни от български език на руски. През 1854 г. излиза сборник "Песни разных народов", в който са публикувани и четири български народни песни. Преводът от български е на Н. Берг. С течение на времето преводите от руски на български се обогатяват и с народни приказки, намерили място в няколко сборника. Събитията, предшестващи руско-турската Освободителна война, още повече засилват интересите към преводите от български, излизат няколко отделни сборници. След Освобождението на България, през 80-90 години на в превод на руски излизат и произведения на български класици: Иван, Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Пенчо Славейков и др. Общо през този период в превод на руски излизат около 60 български художествени произведения. Интересно и изчерпателно темата за художествените преводи от български език на руски език през ХIХ-ХХ в. е разработена в творчеството на професора в СПбГУ З.К. Шанова (http://szanowa.narod.ru/perevod.html).

     • преводи от български език на руски език през периода 1944-1989 г.

       Огромна по обем и съдържание дейност в най-разнообразни области: художествена (http://valentin-arseniev.eu), научна, научно-техническа, научно-популярна и пр. литература.

       Преводите на художествена литература от български на руски език обхващат произведения на писатели и поети от различни епохи, направления и стилове. Преводите на руски език са дело както на български преводачи, така и на преводачи от бившия Съветски съюз.

       Научното и научно-техническото сътрудничество между двете страни налага превод от български език на руски език на материали, свързани с българско участие в пълния цикъл научни изследвания, осъществявани в тогавашния Съветски съюз, научна документация по българския принос в общи международни изследвания, например програмата "Интеркосмос", материали на български приложни изследвания по отделни научни дисциплини.

       Преводите на техническа и технологична документация български език на руски език задължително съпътстват експортната продукция на българските предприятия и са задължително условие за работата на съществуващите тогава съвместни предприятия.

     • преводи от български език на руски език след 1989 г.

       Динамиката и естеството на превежданите материали претърпяват значителна промяна, измествайки се почти изцяло в областта на частната инициатива.